Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
07.05.2006 12:15 -
Аз,моя милост и живота
Майка ми казваше,че имала "щастието" да роди най-откачената дъщеря и може би е имала право женицата,като знам какво изпитание бях за нейните нерви в годините на моето детство.Мечтаела за кротко, миловидно момиченце с букли и ангелска усмивчица,а вместо това получила моя милост-непокорна,упорита,вятърничава,странна и никак,ама никак послушна дъщеря.Израснах с двама братя.Лучано-с две години по-голям от мен,който беше роден в родината на татко-Италия и докато бяхме малки топката беше неизменен негов спътник,дотолкова,че я мислех едва ли не за придатък към десния му крак,но така или иначе от него футболист не стана.С Никола сме близнаци,само дето и той ми се падаше батко,защото имал привилегията да излезе с 15 минути по-рано на белия свят.Той пък обожаваше всякакви пушкала-пистолети,автомати,пушки и прочие,но така или иначе /и слава Богу/ от него престъпник не стана.Моя милост ли?Всякакви бели и всичко що имаше колела и волан бяха моя територия.Детството ми премина в една спретната къщурка на два етажа в престижен столичен квартал.Имаше голям двор и два гаража,единият от които беше неизползваем по предназначение и там беше моята светая-светих.Мъкнех какви ли не боклуци и там си сглобявах разни нещица,като например един автомобил,сътворен от счупеното ми детско колело /което мама изхвърли със замах и аз после крадешком си го примъкнах до гаража/,кашон от телевизор,три стари чехли /за педали/ и волан от стара джанта на още по-стария москвич на дядо.Щура работа!При положение,че този мой автомобил никога не тръгна,но пък това не ми пречеше да си мисля,че го юркам с бясна скорост по улиците на Софето.
п.с.ако ви е интересно,ще продължа,ако пък ли не,здраве да е!
п.с.ако ви е интересно,ще продължа,ако пък ли не,здраве да е!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 27
Архив
